Блог

Заглавие: „Вещици в чужбина“

Автор: Тери Пратчет

Оценка (от 1 до 6): 6

Процесът, който свързва читател и автор, е толкова загадъчен, колкото искрата, която събира двама души – а страстите са толкова силни. Така мога да опиша отношенията ми към книгите на някои от любимите ми автори. Мога да ги препрочитам постоянно и никога няма да ми омръзне, винаги намирам по нещо ново и вълнуващо, което съм пропуснала при предишното им четене. Е, такъв за мен е и Тери Пратчет. Дори не мога да назова една книга, която от неговите да ми е любима. За мен Света на диска е цяла вселена, която не всеки би разбрал. Далечна от реалният живот и пълна с мнго магия, която хората трудно биха активирали, ако наистина не са завладяни от начина по който пише Пратчет. Помня, че първата книга, която прочетох беше „Вещици в чужбина“. Получих я за коледа от брат ми и наистина бях „обладана“. Прочетох я на един дъх и до ден днешен продължавам да я препрочитам и не е само от сантименталност. Намерих една нотка в творбите на Тери Пратчет, която запява всеки път във вълшебна мелодия когато го чета. И преди да си помислите, че съм луда, говоря метафорично, просто се чувствам в свои води, харесва ми изказа му, харесват ми историите и света, който създава, всякаш с лекота. Определено мога да се определя като фен, но това не означава, че не трябва да вярвате на това, което ви казвам, по-скоро просто прочетете някоя от книгите му, ако не ги харесате добре, хората харесват различни неща, но ако ги харесате, ще разберете всеки налудничев ред от тази статия.

Както ви споменах първата книга, която прочетох беше „Вещици в чужбина“, за това смятам да ви разкажа повече за нея. Книгата е 12-тия роман от комичното фентъзи на Тери Пратчет Светът на диска и третата по ред, в която се говори за вещици. Феята кръстница Дезидерата Холоу почина, оставяйки една незавършена задача на своя наследник Маграт Чеснова: отидете в град Генуа и попречете на едно момиче да се омъжи за принц. О, и тя също така оставя строги инструкции, че бавачката Ог и баба Уедъруакс не трябва да бъдат спътници по време на пътуването, нито някога да докосват магическата пръчка на кръстницата. В блъсканица от поли и жилетки, ботуши и метли, трите — Маграт, бавачка и баба – тръгват на пътешествие. Отвъд хумора, Пратчет е решен да разгледа връзката на приказките (и други подобни митове и легенди) с човешкото съществуване. Пепеляшка, жабешкият принц, Червената шапчица, Рапунзи-стилскин, дори Хобитът са включени в историята по някакъв начин. В крайна сметка „Вещици в чужбина“ е смесица от приказки, чудесно приключение с личностите на трите вещици, баба Уедървокс, бавачка Ог и Маграт Чеснова. Пратчет, изследвайки връзката между създаването на истории и живеенето им, изглежда ясно застава на страната на идеята, че човечеството пише истории. Този роман също така е изненадващо весел и ме накара да се смея на глас достатъчно дълго в един момент, че трябваше да го оставя за минута. Наред с това, тя притежава голяма драма и човечност, което показва, че тези книги почти винаги са за нещо повече от просто да се смеем. И повечето му книги са такива, странни, но по-хубавия начин. Има двама вида читатели – такива, които харесват Тери Пратчет и такива, които не го разбират и няма нищо лошо и в двата типа хора. Ако не сте чели „Вещици в чужбина“ ви препоръчвам да го направите, надявам се да съм споделила само малки щрихи от това което се крие в тази книга и да не съм развалила магията. Лично аз наистина я харесах, когато я четох на 7-8 години и когато я чета сега на 28. Още ми е интересна, забавна и за миг се вклювам в триото на вещивите и се впускам в приключенията с тях. Героите в книгата са толкова човечни, напълно правдоподобни и ги прави едни от любимите ми на планетата. Съжалявам, кръгъл свят.