Блог

Книга: „Миракъл Крийк“

Автор: Анджи Ким

Жанр: съвременна проза/ мистерия

Оценка (от 1 до 6): 6

Отдавна не бях чела наистина толкова завладяващо, като история, като нещо което да ме разчувства и докосне. Затваряйки последната страница на тази книга, съзнанието ми не е получило отговори, а точно обратното. Започвам да се замислям, да ги търся. „Миракъл Крийк“ е наистина сложен роман. Експлозия от емоции събрани между страниците. Лъжи, които носят след себе си още такива. Роман, които не подлежи на рамки. Анджи Ким прави изключителен силен дебют с тази книга – нотки на мистерия, правен трилър, герои, които не са такива каквито изглеждат, нищо не е такова каквото изглежда. Определено очаквам с нетърпение следващата и творба.

За сюжета:

Историята се развива в малък град във Вирджиния. Група непознати се събират в специален център за лечение, където влизат в Miracle Submarine, експериментална кислородна камера, която може да лекува редица състояния – от безплодие до аутизъм. Влизайки вътре нещо става, камерата експлодира и в следствие на това за съжаление двама души загиват. Тук историята се заплита. Кой е виновен за това? Майката на пациента, която е изтощена от грижите? Собствениците, които може би ще получат застраховка и ще могат да платят за образованието на дъщеря си? Протестиращ, който от доста време се опитва да докаже, че лечението в тази клиника не е безопасно? Следва процес за убийство, който разкрива тайни и лъжи. Интересното е, че автора се опира на собствния си опит. Бивш съдебен адвокат, корейско-американски имигрант и майка на реален пациент от „подводница“ – Miracle Creek отразява една напрегнатата атмосфера в съдебната зала и колко сложен може да бъде един семеен живот.

Ужасно вълнуваща история, за родитеството, майчинството и на какво са способни те за децата си. Като читател бях силно прикована от темпото с което се развива историята, структурата с която е изградена. Поредица от обрати. Книгата носи със себе си семейна драма, съдебен процес, които излежда толкова заплетен, културно военно драма. Темите са безкрайни и търсенето на извършителя изобщо не е центъра на историята. Тук говорим за дълбоки чувства и теми, за имиграция, безплодие и алтернативна терапия, за „различните“ хора и техния живот. Романа е толкова сложен след като прехвърлиш страниците. Няма нищо общо с това което е на повърхността. Театралността в съдебната зала, съчетано с родитеството на деца със специални нужди и психологията на имигрантите, правят „Миракъл Крийк“ динамичен роман, в който да прехвърлящ страница след страница. Не мога да нарека това което прочетох трилър. Това е нещо много по-различно. И ако човек е готов да понесе това което се крие зад сините корици, му препоръчвам да го направи. Ким е написала смел дебютен роман за науката и имиграцията, надеждите и страховете, които всеки поражда – незабравими и истински. Всеки пази своите тайни. Мога смело да нарека тази книга – пъзел. Трудно е да наредиш парчетата, когато всичко което чуваш е лъжа, когато емоцията е по-силна от разума. Опитвам се да ви пресъздам полуките от това което прочетох, но просто няма как. Единствено мога да кажа, че в книгата отговори няма, задаваш си въпросите след нея и търсиш решение в себе си, в ума си. Дори когато правим нещо правилно, винаги се изправяме пред куп емоции и въпроса: Ами ако? Никога не знаем какво е можело да стане или какво ще стане. Какво сме предотвратили с нашите действия или какво ще предизвикаме.

Книгата е емоция и няма да се повтарям, да говоря за това какво може да ви накара тя, какво може да предизвика у читателя. Моля ви само да прочетете тази книга, за да има повече хора с които да говорим за това.