Заглавие: „Господин Ибрахим и цветовете на Корана“
Автор: Ерик-Еманюел Шмит
Жанр:
Оценка (от 1 до 6): 5
Днес искам да ви представя една малка книжка, с голям смисъл и дълбока мисъл. „Господин Ибрахим и цветовете на Корана“ от Ерик-Еманюел Шмит. Едва наскоро се запознах с творчеството на Шмит и искра прехвръкна мигновено. Ходихме с приятели на постановка по пиесата му „Хотел между тоя и оня свят“ в Театър Българска армия. Бях доста ентусиазирана за спектакъла, както знаете голям почитател на екзистенциалистите, а Жан-Пол Сартр е техен основоположник. Защо го споменавам? Защото „Хотел между тоя и оня свят“ се появява като опровержение на мрачния поглед на Сартр за това какво се случва с хората след смъртта им и как всичко е изгубено и безсмислено.
Леле, колко ми хареса умният и деликатен поглед на Шмит. Бързо реших, че трябва да прочета и някое негово лирическо произведение. А „Господин Ибрахим и цветовете на Корана“ е идеалното първо четиво от Е.Е. Освен най-известното му произведение, историята е страшно кратка, чете се за една вечер. А има такава дълбочина. Изобщо Е.Е. Шмит има един много приятен поглед върху живота – има усещане за детайлите, за същността на нещата, показва ти моменти, които биха могли да бъдат окачествени като клишета, ако той не успяваше да хване такъв техен ъгъл, който да те жегне, да те щипне по душевната рана и да те остави да допиеш бутилката вино в размисли и мълчание.
За сюжета:
Книгата представя историята на подрастващия Мойсей, който живее в Париж през 60-те години на XX век. Отглежда го баща му, сам, погълнат от някаква душевна мъка и тотална неспособност на изразяване на емоции. Малкият Мойсей живее в беден квартал, с религиозен баща. Готов да опита сладостите на живота в компанията на дами, практикуващи най-старата професия, защото мисли, че това ще го направи самостоятелен мъж, единственият му приятел е господин Ибрахим. Той е собственикът на кварталната бакалия, който изслушва момчето, съветва го и често цитира „своя Коран“.
Мойсей минава през различни житейски перипетии (за които можете да прочетете в книжката), основно за да открие себе си и може би най-ценната истина за него – разликата между религия и вяра. Между духовенство и душевност.
Показва ни как има хора, които сляпо спазват религиозни практики без да се чувстват свързани духовно с тях и без дори да ги разбират и как има едни други хора, които виждат смисъл във всяка дреболия в живота, дават стойност на всяко нещо, което правят и най-вече живеят в мир и хармония със себе си с ближния си. Това за мен е основополагаща за човечеството разлика, поне от последните две хилядолетия. А тази малка книжка има толкова мъдрост и уроци, които просто няма как да не те ударят през лицето, разчувстват и научат да живееш истински.
Comments