Заглавие: Децата на хълма
Автор: Дженифър Макмеън
Оценка (от 1 до 6): 6
Чудовищата са реални. Ето това е реплика, която като дете никога не исках да чувам, а дори и сега. „Децата на хълма“ от Дженифър Макмеън, обаче кара историята да оживява измежду страниците, докато чета. Всичко започва през 1978 г. в клиника във Върмонт, където психиатъра д-р Хелън Хилдер (наричана още баба) се грижи за внуците си Вайълет и Ерик. Учи ги как да се грижат за домашните си любимци, дава им любовта и грижите от които имат нужда. Един ден д-р Хилдер води странно момиче на име Айрис. Мълчаливо, чудновато дете. Въпреки различията и, Айрис е приветствана в тайният клуб на Вайълет и Ерик. Те гонят чудновати животни и ги описват в книга. Така Айрис от затворено дете, започва да става все по-уверена в себе си. Децата започват да се забавляват заедно, както и да се събират в къщата в гората, за да се подготвят за следващият лов на чудновати животни.
Всичко разказано до тук в историята на книгата е прекрасна история и повечето хора ще си кажат, че не виждат нищо страшно, напротив. Разказ за едно дете, което е било затворено в себе си, но е открило приятели и е излязло от черупката си. Звучи чудесно, но тази книга крие в себе си много по-страхотни неща от обобщеното. Страховити, но страхотни.
Постепенно, измежду игри и лов на чудовища, се пренасяме в не толкова далечната 2019 г. Или както казват по филмите „в наши дни“. Лизи Шели е водеща на подкаст. Попада на история за отвлечено момиче в градче близо до Върмонт. Говори се, че зад изчезването се крие тайнствено същество. Местни разказват за мистерии. Лизи се захваща със случая, но колкото повече разбира, толкова повече става ясно, че може би чудовищата са реални. Че в горите на Върмонт, наистина се крие нещо измежду сенките и е въпрос на време да разберем какво е то. „Децата на хълма“ е книга вдъхновена от шедьовъра „Франкенщайн“ на Мери Шели. Кралицата на страшните истории Дженифър Макмеън изследва мистериите на детството и злините, извършени от чудовищата сред нас.
Comments