Книга: „Доктор сън“
Автор: Стивън Кинг
Оценка (от 1 до 6): 5
С настъпването на есента все повече усещам, че в мен напира чувството да искам да гушна в себе си някоя книга не един от любимите си автори и да усетя как гърба ми настръхва, чувство което усещам само като чета Стивън Кинг и е много по силно, когато е есен.
Сега на вашето внимание представям „Доктор Сън“. Тази книга е удоволетворение на всяко ниво. . Идеалното продължение на „Сиянието“, който все пак си остава мой фаворит. Препоръчвам ви да ги прочетете точно в тази последователност, колкото и да са различни според мен се и допълват и то много, а „Сиянието“ разказва за едно дете, докато в „Доктор сън“ виждаме вече порасналото дете и човекът в който се е превърнал след всичко което е преживял. Виждаме как травмите заемат място в съзнанието ни и ни формират като личности в по-късен етап. Всичко си има смисъл нали така? Книга е доста бързо развиваща се на моменти, ужасяваща. За мен „Сиянието“ беше клаустродобично, а „Доктор сън“ е експанзивен. Срещаме Дани Торънс (Дани Торънс е роден с физическа способност, известна като „Сиянието“. Преди около 35 години, в края на 70-те, неговият жесток баща, алкохолик, загина при трагичните събития, случили се в хотел Овърлук. След изгарянето на хотела и смъртта на майка му, Дани се носи из Америка, опитвайки се да се отърве от призраците на миналото) отново и очевидно той се е поддал, като баща си на алкохолизъм. Да виждаш призраци, може би все пак му е оказало влияние, той е останал психически травмиран от случилото се. Ядосани призраци от хотел „Овърлук“ – жената от стая 217 и бившия собственик на хотела Хорас Дервент – все още искат да намерят Дани и да погълнат неговото сияние. Дик Халоран, готвачът на хотела, учи Дани да създава кутии в ума си, които да задържат призраците. Дан прекарва години, шляейки се из цялата страна, но стига в Ню Хампшър и решава да откаже пиенето. Той се установява в малкото градче Фразиер. Първо работи на туристическа атракция, а след това в хоспис. Посещава срещи на анонимните алкохолици. Неговото сияние, потиснато от пиенето му, се появява отново и му позволява да осигури комфорт на умиращите в хосписа пациенти. Помага му котка, която усеща кога някой ще умре. Така Дан придобива прякора „Доктор Сън“. Същевременно той получава телепатични съобщения от Абра – момиче, чието озарение е дори по-силно от неговото. Абра е набелязана от „Верни на възела“ – зли свръхестествени същества, гладни дяволи, които се хранят с еманацията на жертвите си. От съвсем малка тя несъзнателно търси контакт с Дан, сякаш интуитивно осъзнава, че само той ще й помогне да оцелее, когато настъпи моментът да се противопостави на гладните дяволи. Дълбоко, емоционално разтърсващо и доста зловещо продължение на класическа история на ужасите, „Доктор сън“ разглежда познати герои и теми с поглед към травма, изкупление и надежда. Кинг се справя отлично с организирането на свръхестествени битки в малък град в Америка, а в „Доктор сън“ той вписва толкова много смисъл в бейзболната ръкавица на тийнейджър и ритуалите за кафе след срещи на АА, колкото и епичните битки между доброто и злото. Могат да бъдат намерени директни връзки към „Сиянието“ , но с представянето на Abra и the True Knot, Кинг предоставя повече въпроси, отколкото отговори. Повече от продължение, това се чувства като предистория на цяла нова серия.
Като истински фен на творчеството на майстора на ужаса, не бях сигурна дали ще ми хареса продължението на нещо случило се преди 35 години, но определено „Доктор сън“ е смразяващ разказ за доброто и злото, но само както Стивън Кинг може да го предаде умело. Какво ще направи King след това? Може би Абра ще порасне и ще стане писател и ще използва своя „блестящ“ талант, за да разгадае умовете и душите на другите. Защото това, разбира се, е още една интерпретация на зловещата, луминисцентна метафора на Кинг. Е, това може да разберете като следите нашия блог, защото аз ще продължа да пиша за майстора на ужаса, човекът, който може да ме накара да настръхна, а това повярвайте ми не винаги е толкова лесно.
Comments