Книга: Долорес Клейборн Автор: Стивън Кинг
Жанр: трилър Характеристика: психологически реализъм Оценка (от 1 до 6): 5
Още когато създадохме инстаграм страничката ни @booksy0 , това беше първата книга, която държах тогава в ръцете ми. Почитател съм на Стивън Кинг, дори мога да твърдя, че повечето книги в домашната ми библиотека
са негови. Обичам историите му, защото ме карат да настръхвам, винаги има напрежение и момент на изненада, а след като прочетох „Долорес Клейборн“ още повече се влюбих в начина му на писане. Романа е доста различен от това което бях свикнала да чета от автора. Майчината любов владее, пренарежда събитията и е водеща сила, която никой не може да надвие. Накратко за сюжета мога да кажа, че е интругуващ, различен и доста реалистичен. Долорес е обвинена в убийство. Когато дъщеря и Селена прочита за ареста на майка си във вестника, тя се връща в родният им град Мейн и не защото мисли, че Долорес е невинна, а точно обратното, тя я подозира от 20 години. Книгата започва в стаята за разпити, където г-жа Клейборн се съгласява да разкаже всичко до най-малката подробност „Това е истината, цялата истина и нищо друго освен истината“. Бавно се разнищват миналото и настоящето, спомените и фактите, разктива се ужасната истина за два мистериозни смъртни случая. И както в повечето книги на Стивън Кинг за всичко има много голямо и дълго обяснение, което няма как да бъде разбрано от първата дума или станица. Романа е толкова подробен, че носи усещане, че читателят участва в историята, съпреживява я. Интересното е, че митичните същества не се появяват, духове и обладани предмети няма. Чудовището, което се крие в тази книга е човекът, близкият до нас, този на когото вярваме и разчитаме, което е най-големият ужас. Героинята в книгата преживява кошмара, отново и отново, с първите лъчи които докосват лицето и до последната нощна лампа която изгася вечер преди да заспи. Ежедневието е нейният кошмар, а хората в него са истинските демони. Когато страха те преследва всеки ден и го виждаш в очите на човека в твоята къща е по-страшното отколкото може да си представи човек. Историята на Долорес не е фантастика, която плащи повече от чудовището под леглото. Реалистичността е това което може да накара четящия да затаи дъх, да почувства ужас, съчувствие и тъга едновременно. 300 страници които разказват за живота, жените, мъжете, децата, ежедневието - „Понякога да бъде кучка е единственото нещо, което остава на една жена“.
Във всяка книга на Стивън Кинг освен ужас има дълбок смисъл и тази потвърждава това мое мнение. Прочетох доста мнение за въпросният роман. Има хора които смятат тази негова творба за слаба, дали заради липсата на свръхестественото, не мога да кажа, но отпределено аз не съм на това мнение. Великият автор може да познаем по това как борави с думите, как всяко едно негово произведение може да се различи от предходното, а „Долорес Клейборн“ е точно такава книга – различна и дълбока. Чете се на един дъх, въпреки обема и не говоря за страниците, а обема на емоциите които предизвиква – страх, смях, съжаление, мощ, искра. Ако не сте чели книгата, прочетете я, гарантирам ви, че няма да съжалявате, няма да си загубите времето и ще видите другото лице на Стивън Кинг, който умее да пише за майчината любов, за защитата на тези които обичаме, за страха и ужаса в очите на хората и за способността да нараняваш, за да не нарант теб, защото трябва да се бориш и защото всичко има цена и причина.
コメント