Книга: „Ела, кажи ми как живее“
Автор: Агата Кристи
Жанр: автобиография
Оценка (от 1 до 6): 5
Днес ще започна от далече. Като бях малка не обичах да чета, ама никак. Четях насила задължителните от училище книжки и не ми доставяха удоволствие. Баба ми с тъга казваше: ех, ами четенето не е твоето нещо. Но съдбата си знае работа, защото днес книгите за мое образование, професия, хоби, страст и кажи-речи живот. А страстта към четенето у мен събуди не кой да е, а Агата Кристи. Първите ми спомени за четене с кеф са от 9-ти клас, когато криех „Азбучни убийства“ под чина и се преструвах, че гледам учебника, а тайно четях историите за Поаро.
Правя тази подробна прелюдия, за да ми повярвате когато ви кажа, че наистина обичам Агата Кристи. Не съм се замисляла досега за това, но може би благодарение на нея съм човекът, който съм днес. Ако нейните истории не бяха ми показали хубавата страна на книгите, най-вероятно нямаше по-късно да уча за тях и да работя с тях. Та, Агата е една жена, съвсем изпреварила времето си, острият ѝ ум и тънкия хумор (макар и английски) ѝ помагат да успява да ни покаже едни съвсем различни ареали на човешката природа, на начина, по който сме устроени.
През годините съм чела сума нейни криминални романи, изгледала съм повечето им екранизации, писала съм курсова работа за тях (и даже планирам подробно да ви говоря и за тях), но днес искам да ви представя нещо, от което не знаех, че имам нужда като неин фен – автобиографична книга за пътешествията ѝ с археоложката група на мъжа ѝ Макс Малоун.
„Ела, кажи ми как живееш“ е книга, в която опознаваш Агата като реален човек, от плът и кръв, с чувства и емоции, с ежедневни грижи като избор на облекло, гладене и пране, подреждане на багаж, с роля на съпруга. Виждаш я почти истинска пред себе си, аха ще я докоснем. Жена от началото на XX век с ежедневните си задължения, мисли и емоции. И изведнъж това те кара да я боготвориш още повече. Тази на пръв поглед обикновена английска дама, която поддържа домакинство и социални контакти, придружава мъжа си по всякакви места, включително и по диви обиколки из Сирия, в търсене на отговори за люлката на човечеството, тя има един втори дълбок пласт на ума си, в който се създават истории. Не какви да е истории. Гениални. Такива, които ще я правят една от най-превежданите писателки и сто години по-късно. Четеш за някакъв неин разговор с някакъв шивач и си представяш как ума ѝ междувременно облича в костюм образа на Поаро.
Като изключим тези паралели, които за почитателите на Агата Кристи, са просто богатство, книгата е супер приятно и интересно четиво и без да имаш целия този бекграунд. Авторката ти разказва приключенски истории, така че да ги почувстваш, да ги съпреживееш с нея. Отвежда те на невероятни исторически места, но ти представя и ежедневни битови ситуации. И всичко това с такъв остър и тънък хумор, че не разбираш откъде ти е дошла.
Лека и приятна, смешна и зареждащата, образователна и приключенска, книгата „Ела, кажи ми как живееш“ от Агата Кристи е нещо, което трябва да прочетете това лято!
Comments