УДК и други любопитни неща
Домашната ни библиотека е нашето малко кътче от света, което сме пренесли в своя дом. Като се замисля, книгите, които имаме вкъщи са (донякъде) отрязък от света ни като индивиди – това е, информацията, която сме попивали, интересите, които имаме. Има страшно много информация, във всякакви формати, която поемаме и попиваме през живота си, но книгите, в които сме инвестирали (пари, време, място на рафта), по един или друг начин са били важни за нас. Мисля си че това кои са те и подредбата им, говори много за нас.
Спомням си как в училище ни казваха, че тетрадката ни е поглед към нас самите – дали пишем красиво, подредено, подробно. Ех, моите винаги бяха хаотични и не се гордеех с тях. Вижте сега ми е голям кеф като си помисля, че всъщност домашната ми библиотека е поглед към мен самата.
По тази тема може да се пише много (и трябва), имаме нужда и от научни статии по въпроса, от статистика, но това не е по нашите скромни сили. Затова в седмицата, която нарекохме: „Седмица на домашната библиотека“, искам да ви поговоря за моето кътче с отрязък от целия свят, което си държа у дома.
Подредба
Още в университета се запалих много по създанието на Пол Отле и Анри Лафонтен – Универсалната десетична класификация (УДК). УДК е класификатор на цялото световно знание. Да, всичко, за що се знае (към този момент) от хората, може да бъде разделено в 10 основни отдела с множество подотдели. Така всяка данна от информация има място някъде. Това е системата, която библиотекарите по света ползват и днес.
УДК е разработена в края на XIX век. Тя представлява по-нататъшно развитие на десетичната класификация на Мелвил Дюи. Използва допълнителни знаци за посочване на различни специални свойства на класифицирания обект или за посочване на взаимовръзки. През годините УДК е била модернизирана и разширявана. УДК е универсална, тъй като обхваща цялото човешко знание и дейност. Това я прави удобна за различни цели и особено за библиотеки с универсален характер на фондовете. Обектите, подлагани на класификация спрямо УДК могат да имат произволен вид. Обикновено това са писмени документи (книги, статии и др.), но УДК може да се използва и за класификация на филми, видео- и звукозаписи, илюстрации, карти, музейни експонати и др. Пълната версия на УДК включва над 220 000 раздела.
Готино, а? Започнах да подреждам книгите си спрямо нея още в трети курс, с голям ентусиазъм и любопитство. Днес библиотеката ми се е увеличила не малко, но ентусиазмът ми все още си е тук.
Наблюдавала съм много интересни начини за подредба на библиотеката вкъщи:
- По цвят
- По издателство
- С гръбчетата на книгите, навътре към стената
- По размер
- По корица
Всеки си има своя чар и определено ми е приятно да се вдъхновявам, но УДК си остава мой фаворит за основна подредба на книгите ми. Като понякога вътре в определени отдели подреждам и по визуални характеристики. 😊
Декорация
Декорацията е превърна в ключов елемент за мен. Първоначално избягвах да слагам каквито и да било предмети по лавиците си, защото исках книгите да са акцентът, по малко обаче започнах да трупам там джуджурии, за които нямам място и забелязах, че всъщност ми допада как определена неща допълват книгите ми. Сега ми доста голямо удоволствие да намирам правилните (за мен и за книгите ми) предмети, които да образуват мини акценти.
Бонус глезотийки
Нещо, на което също се кефя отдавна са екс либрисите. За тях ще ви поговорим в отделен материал на дълго и широко, затова сега само ще се опитам да привлека интереса ви към тях, като ви покажа моя. Подариха ми го за един рожден ден и представлява комбинация от името ми и картинка на патроноса ми от „Хогуортс“. Да, знам и това си е за отделен материал, така че няма да задълбавам – все пак съм от „Рейвънклоу“ и държа всичко да е изрядно. 😉
Comments