top of page
Търсене

„Крехар“ от Благой Иванов

Заглавие: „Крехар“

Автор: Благой Иванов

Жанр: фентъзи

Издателство: "Ориндж"

Оценка (от 1 до 6): 5




„Крехар“ от Благой Иванов си е чисто пионерство е българската литература. Книгата вдъхва живота на изгуена българска легенда – чудовището Жалейка, което, подобно на чудовищото от Локнес, живее в едно езеро в ловешкия резерват „Крехар“.


Древна тайна е скрита в полите на Предбалкана...


През един топъл августовски уикенд семейството на Любен Дишлиев ще се изправи пред удивителна и страховита загадка. В ловешкия резерват „Крехар“, обявен за защитена зона, е разположено коритото на привидно спокойно езеро. Природата е красива, а местността – истински рай на земята. Местните легенди обаче предупреждават всеки посетител да стои надалеч и да не тества късмета си.


Според мълвата из тези територии дебне мистериозно същество, което не прилича на нито едно съвременно животно – прилича на дракон, който напуска леговището си през нощта, обвит в сияещ ореол. Хората наричат хищника Жалейка, защото пее тъжна песен, когато напада и завлича своите жертви.


Възможно ли е обаче да има каквато и да е истина в тези фантастични истории... или те са изцяло плод на глупаво суеверие?

Млад учен е натоварен със задачата да разплете мистерията, а това, което ще открие, ще промени живота му завинаги.


Посегнах към най-новата книга на Благой Иванов с ентусиазъм, но и откровено казано с едно на ум. Прочетох няколко страхотни ревюта, но това за мен не винаги е гарантирало приятни резултати – особено когато става дума за българско фентъзи. А „Крехар“ се причислява към тази група.


И така, на 1 януари след 3-тото кафе, зачетох историята на Жалейка. Затворих книгата със зяпнала от края ѝ уста вечерта на същата дата. А това за мен е необичайно. Далеч не съм от читателите, които правят списъци с 500 заглавия за четене през годината и не мога да се похваля, че „изяждам книгите с кориците“ за два дни. Ако тябва да се самоопределям, бих се нарекла по-скоро спокоен читател – чета умерено бързо, давам се време да усмисля нещата. Държа да си оставя време за рефлексия.


Така гарантирам, че книгата наистина е интересна, препусках бързо през страниците, за да проследя събитията и да стигна до развръзката, която Благой загатва още в самото начало на историята. А тя, историята, е построена на два пласта – първият е от името на разказвача на историята, млад палеонтолог, на когото е поверено да даде смисъл на нещата. Вторият план е самата история, довела до неговия разказ – тази на семейство Дишлиеви. А тя, тяхната история, е сложна, заплетена и се заплита още повече с всеки изминал час от престоя им близо до Карлуково.



Двете истории се преплитат, наподобявайки криминален роман, което придава на романа допълнително настроение, а на читателя допълнително нетърпение.

Историята на семейство Дишлиеви, така заплетена, както ми се видя, е до болка позната. Баща с болни амбиции за децата си, базирани на неусъществения му сожствен потенциал. Майка, готова да направи всичко за синовете си, но не и да се бори за себе си. Две деца, които растат в открито нездравословни условия, но все пак с обичта и на двамата си родители.


Единственият минус, за мен, на историята е краят ѝ. Не защото не е хепи енд (и това не е спойлер, тъй като още в първите редове знаете какво ви очаква, поне донякъде), а защото ми се стори леко преувеличен за историята на героите. Отношенията помежду им ескалират по-бързо отколкото им подхожда. Но пък ви гарантирам, че ще стигнете до тази ескалация с голям интерес и любопитство.

11 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички

Comentários


Post: Blog2_Post
bottom of page