Книга: "Момиче, измий си лицето"
Автор: Рейчъл Холис
Жанр: психология, личностно развитие
Оценка (от 1 до 6): 4
С настъпването на първите слънчеви лъчи и багрите на пролетта, бих искала да ви запозная с едно леко четиво, което според мен е подходящо за всеки сезон, но винаги през първите дни на пролетта се връщам към него. Вече съм ви говорила за нея в инстаграм профила ни @booksy0 , но сега ще се опитам да ви предам целия потенциал, който тази книга носи – „Момиче, измий си лицето“ на Рейчъл Холис. Следвам авторката в инстаграм от доста време. Тя е майка на четири деца, вдъхновява милиони хора по света, прави семинари и какво ли още не. Енергията, която дава на хората, смело мога да твърдя, че е заразителна и много нахъсваща. Забавна, отктовенна, Рейчъл дигитално дори може да се превърне в най-добрият ти ментор, в човека който те подкрепя дори без да знае, че го прави или както я наричат „Най-добарта приятелка на милиони жени по света“. Усмихната, ведра, герой жена, която показва, че в собственият си живот всеки трябва да е герой. И преди да си кажете „Това не е човек, а робот“ или да и завидите за живота и как успява да се справи със всичко това, прочетете книгата. Всеки живот има белези и всеки от нас има трудности и Рейчъл не е изключение.

Знам, че има и други книги, но за жалост не могат да бъдат намерени на българският пазар. Но сега сме тук за да говорим и да отделим нужното внимание на „Момиче, измий си лицето“. В нея авторката е дала 101% от себе си, от душата и сърцето си, от това което е тя в действителност. Гарантирам ви, че ще се припознаете във всяка глава, без значение дали сте родител или не, на каква възраст сте. Смелостта на една жена да говори за най-срамните моменти от живота си, благородно да помогне на нас, тези които не бихме. Животът не е в това което виждаме в социалните мрежи и определено не винаги е такъв какъвто си го представяме. А тази сладка блондинка ни показва, че животът се живее и трудностите са нещо без което няма как да сме това което искаме да бъдем. Всяка жена се опасява, че в дадем момент не може да се справи, но лъжата, че всичко е наред се изписва на челата ни през годините на натрупване. И без някой да ме помисли, че подценявам мъжете, нямам предвид, че те не правят нищо и ние поемаме всичко. Напротив. Казвам, че израза „Добре съм“, „Нищо ми няма“ не трябва да присъстват ако наистина не е така. Трябва да знаем кога да спрем и да поемем дъх. Не може да си супер герой 24 ч. Книгата е за важността на това да обичаш себе си, такъв какъвто си и ако желаеш да се промениш в даден аспект, но да го направиш единствено ако ти самия го желаеш, а не защото някой или обществото го налага. Определено не съм на мнение, че книгата е self help, поне не и в буквалния смисъл. Клишето е крайно неподходящо и неизползвано в нея. Тя е реална, с истинските истории на Холис, с животът и такъв какъвто е бил и какъвто е сега. Усеща се как е писана с доброта, без упреци, с желание и позивитивизъм. Човешкият живот е океан от емоции и чувства и трябва да сме наясно, че не е нужно да ги крием или да караме някой друг да го прави. Важно е да обичаме и уважаваме различните. И въпреки, че това изречение е превърнато в клише на всяка реклама, книгата може да накара читателя не само да чуе думите УВАЖАВАЙ СЕБЕ СИ И ОКОЛНИТЕ, но и наистина да вникне дълбоко в значението. Да погледне шрифта под големите букви. Хората сме различни – външно и душевно. Общуваме различно, държим се различно, изглеждаме по различен начин и това е нещо хубаво, това ни отличава като личности, като характери, прави ни специални. Прочетох книгата на Рейчъл Холис през един доста труден период за мен и без да преувеличавам, подейства ми различно (в добрия смисъл). Нахъса ме за промяна, започнах да излизам от зоната си на комфорт и се почувствах разбрана – от околните, но и от самата себе си. Получих енергия да бъда себе си, да нося умивката си широка и да не ми пука дали някой ще я хареса, защото не е нужно да искате удобрение от всеки на пътното платно. Подейства ми рестартиращо. Сега отново от време на време се връщам към нея и всеки път е като ново четиво, не е същата, носи ми различно послание, разбирам я по различен начин. За мен това е майсторство на автора – да бъде написана така, че когато и да я отвориш, да бъде като твоя опора, в която намираш отговри на точните въпроси без значение какво се случва в живота ти. Малка магия, събрана между страници хартия, мастило, а всъщност знаци, които ти помагат да живееш не както трябва, а както искаш, но правилно. Книга в която, виждаш живота на авторката точно толкова объркан, колкото е твоя сега или е бил. Винаги може да изгубиш посоката си на летене, но сърцето помни пътя, помни щастието и може да обича дори най-несъвършенното кътче по теб или в хората. „Момиче, измий си лицето“ може да те накара да видиш красотата в небето, мелодията на клоните, които се местят от вятъра. Да обичаш себе си такъв какъвто си е дар, а да обичаш и разбираш другите, още по-голям, защото всеки се бори да бъде удобрен, всеки иска да бъде харесван, забелязван. Но най-важното всеки заслужава да бъде уважаван.
コメント