Заглавие: „Монахът, който продаде своето ферари“
Автор: Робин Шарма
Жанр: самоусъвършенстване и алтернативно познание
Рядко посягам към подобен тип книги. Не бих казала, че не ги разбирам, просто интересите ми са коренно различни. Но както повечето хора понякога решавам да разширя мирогледа си, да дам шанс на нещо ново и да изляза от зоната си на комфорт, дори с книгите. „Монахът, който продаде своето ферари“ на Робин Шарма е именно такава книга. За нея казват, че е „Духовна притча за това как да осъществите мечтите си и да постигнете съдбата си“. Донякъде съм съгласна. Аз вярвам в съдбата, вярвам, че нещата които ни се случват имат причина. Носят ни своите уроци и ни правят различи и израстващи в съществуването си.

Главният герой в тази история е Джулиан Мантъл, един наистина успешен адвокат. Обрат променя живота му. В съдебната зала той получава инфаркт, напуска работа, продава всичките си вещи и отлита за Индия. Започва да търси Нирвана или по-скоро истинския смисъл на живота си. Нямам намерение да ви разказвам книгата, а по-скоро ще се опитам да ви обрисувам чувството което ме накара да изпитам всяка страница от нея.
Ядрото на книгата са „Седемте добродетели на просветеното учене“, които Мантъл разкрива една по една. Сега, въпреки че книгата ги представя като действителни добродетели, научени от хималайските група, важно е да запомните, докато четете, че те са измислени от автора - всъщност той ги е извадил от други източници и ги е събрал заедно:
1. Овладейте ума си
2. Следвайте целта си
3. Практикувайте кайзен
4. Живейте дисциплинирано
5. Уважавайте времето си
6. Безкористно служи на другите
7. Прегърни настоящето
Всяка от тези добродетели е разгледана в отделни глави, всяка от тях с редица концепции и навици, които трябва да се развият. Повечето от тях са много вдъхновяващи и потенциално много полезни. След като прочетох книгата, включих няколко от тях в живота си, включително тези, които включват позитивно мислене, визуализиране на цели. Естествено това са неща които може би подсъзнателно всички знаем. Не е нещо което никога не се е споменавало в друга книга, но със сигурност мога да кажа, че е написано разбираемо, интересно и вдъхновяващо. Тук водещето е баланса. И докато съзнанието ти е пълно с това само да се оплакваш и да говориш само за неуспехите си и за чуждите успехи едва ли ще получиш нещо повече.
Едно нещо което много ми направи впечатление беше за негативните мисли. Всеки от нас има такива. Според книгата, нещото което трябва да се направи, и аз подкрепям напълно е негативната мисъл да се превърне в нещо положително. Да оставиш момента на разочарованието да те обгърне, да се потопиш в болката и след това веднага да помислиш за бъдещето. За това, че си изгубил „нещо“ и благодарение на това ще получиш друго. Че това е урок. Човек може да пречупи през призмата си всяка случка и да я превърне в нещо хубаво. Трябва просто да се съсредоточим върху това да бъдем щастливи или накратко „Намерете положително във всяко обстоятелство; не оценявайте събитията като „добри“ или „лоши“, а ги преживявайте, празнувайте и се учете от тях.“. Така казано със сигурност изглежда лесно, знаем, че не е. Но животът е прекрасно приключение, низ от емоции. От нас зависи как ще се насладим на пътуването.
Comentarios