Книга: „Монолози“
Автор: Мария Касимова-Моасе
Жанр: кратки истории
Оценка (от 1 до 6): 5
Тя е родена през не толкова близката 1969 г. Работи като уважаван журналист в не една медии, както и на свободна практика, а миналата година за малко да я изберем за вицепрезидент на България. Тя е Мария Касимова-Моасе, а аз отново признавам каква грешка от моя страна е да не чета нещо, само защото е популярно. „Записки от Шато Лакрот“ се превърна в хит и аз, разбира се, отказах да посегна към него. Затова пък този декември прочетох „Монолози“ от въпросната дама и веднага станах нейн почитател.
В леката си, само на пръв поглед, подборка с монолози, които е написала за училищна постановка, Мария повдига вечните теми за размисъл – разликата в поколенията, родителските грешки, емоциите, през които минава едно дете и „малките“ ситуации от детството, които остават с нас завинаги.
Точно преди нея зачетох (и оставих) „Направени от вина“ от Йоанна Елми и темата за крехката, но изначална връзка родител-дете беше в ума ми когато четях книгата „Монолози“ и може би точно заради това, я почувствах толкова истинска, толкова проста, в смисъл на ясна и директна. Усетих я едновременно като дете и като родител, смях се с глас с някои от историите, а с 1-2 и поплаках. Те са истински, уж от съвременния живот на едно дете, но някак вечни, непреходни. Една разказва за първата любов на момче в основното училище, друга за новото семейство на татко, трета за първата любов от гледна точка на момиченцето в училище, а четвърта за загубата на член на семейството.
Comments