top of page
Търсене
  • Снимка на автораbooksy0

„Среднощната библиотека“ от Мат Хейг

Книга: „Среднощната библиотека“

Автор: Мат Хейг

Жанр: Роман, научна фантастика

Оценка (от 1 до 6): 5


„Кой сме? Откъде идваме и накъде отиваме?“ Това са вечните човешки въпроси. Какво има отвъд нас? Какъв е смисълът на живота? – Така започнах краткия си текст за „Среднощната библиотека“ през декември и не ми хрумва по-подходяща интродукция.


Книгата на Мат Хейг не е просто приятно романче за грешките в живота на една жена и опитите ѝ да ги поправи. Тя ти представя това, използвайки похвати на пътуване във времето и пространството, цитати на различни философски школи, цитати от класически хитови музикални парчета и те кара да се замислиш не само за живота на една личност, а за Животът изобщо. За това каква сила имат решенията, които вземаме, ежедневните избори, които правим. За това има ли някаква мистерия в пътят, който изминаваме, предопределен ли ни е или всичко зависи от нас. И, разбира се, темата, която ме мъчи най-много – какво става с нас след като вече няма „нас“.



Не ви предлагам никакви спойлери, наистина. Първото изречение от книгата гласи: „Дванайсет години преди да реши да умре, Нора Сийд…“. Нора е 35-годишна жена, която минава през всевъзможни емоционални сривове преди да стигне до най-трудното решение за един човек – да реши да умре. И след това се появява Тя – Среднощната библиотека.


Тя е безкрайна и е пълна с лавици с еднакво изглеждащи зелени книги, плюс една различна – „Книгата на съжаленията“. Зад всяко едно съжаление, което Нора е изрекла през живота си, стои книга с различен живот. Промяната в на пръв поглед малки и незначителна решения, които тя е вземала в ежедневието си приживе, довежда всеки неин потенциален живот до напълно различен край.

В един е рок звезда, в друг изследовател на ледници, в трети е щастливо, а четвърти нещастно омъжена. Нора започва да изпробва паралелните си животи, в търсене на перфектния и всеки живот, който тества, ѝ дава отговор на някой от сложните въпроси, които я мъчат в „оригиналния“ ѝ живот. Какво би станало ако баща ѝ не беше починал толкова рано? Ами ако беше заговорила симпатичния мъж, в приюта за животни? Ако не се беше отказала от музиката? Ако се чуваше по-често с брат си?


Освен интересната история, която представя, книгата е написана по страшно увлекателен начин. Виждаме една истинска Нора от плът и кръв с реални, адекватни терзания и съжаления. Виждаме как се лута през различните на моменти непрогледни тунели на живота, объркана и без посока. Как в следващ момент посоката се изяснява по малко, стъпка по стъпка, тя израства. И някак, малко по малко, започваме да мислим за своя живот, за своя перфектен сценарий, за своето щастие. И разбираме, че то е в нас, стига да успеем да го видим.


Не знам за вас, но аз често мисля за смисъла на съществуването ни, за нещата извън нас, извън този свят и може би затова тази нишка от сюжета ми повлия най-силно. Но целият си струва, защото всеки от нас е попадал в „дупка“ и, за съжаление, всеки от нас най-вероятно тепърва отново ще попадне поне още веднъж. И в тези емоционални или буквално екзистенциални „дупки“, в които попадаме започваме да поставяме всичко което сме правили под въпрос. Съмняваме се в себе си, в решенията си и в действията си и искаме някой да се появи и да ни покаже правия път.


Точно както малката Алиса, да и тя изпаднала в дупка, силно желае Котаракът да ѝ каже по кой път да поеме, въпреки че не знае къде иска да стигне и той ѝ отвръща, че пътят няма значение. Така е и в „реалния“ живот – когато си попаднал в дупка, няма значение по кой път ще поемеш, трябва само да не спираш да се движиш, да не се отказваш и ще излезеш от нея. „Среднощната библиотека“ е прекрасна история за това. За това и за всички пътища, по които всъщност би могъл да поемеш, стига да решиш да потеглиш и да слушаш сърцето си за посоката.


11 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички

Comentários


Post: Blog2_Post
bottom of page