Книга: „Тъй рече Заратустра“
Автор: Фридрих Ницше
Жанр:
Оценка (от 1 до 6): 4
Ще започна отдалеч, както обикновено. Философията винаги ми е била интересна, била е и по един или друг начин част от живота ми. От дете баба ми говореше за философия и психология и ми цитираше различни мислители. В училище на пук, не обичах „философския цикъл“, не ми беше интересен, буквално не слушах нищо в час. Но в университета страстта ми към непрестанното търсене на житейския смисъл се завърна и си остана в мен.
Има много големи имена, за които си заслужава да говорим. Писала съм вече и за някои мои любимци – абсолютната Симон дьо Бовоар, Вирджиния Улф и други, но този път искам да ви поговоря за Фридрих Ницше. Получихме запитване на лично съобщение за мнение за неговият магнум опус – „Тъй рече Заратустра“ и решихме да споделим по-подробно ревю за нея. Много ни е приятно да ни търсите с конретни въпроси и интереси. 😊
Към Ницше посегнах в един особен период в живота си, бях изпаднала в дупка. Беше по време на пандемията, а вечния въпрос за какво във Вселената извън нас тук, ме глождеше дълбоко. И до сега не е спрял да ме човърна всъщност. Тогава започнах да чета съветите на Ницше за пълноценно човешко съществуване, описани посредством кратки истории за пророкът Заратустра.
Заратустра е ирански религиозен рефоматор, основоположник на зороастризма, някогашна държавна религия на Персия. Освен, че е проблемен за времето си заради разбъкването ролите на божествата, Заратустра поставя като централен религиозен въпрос – въпроса за морала. А Фридрих Ницше е човек, който подробно познава, изучава, критикува религиозните въпроси. Син на лутариански пастор, той пораства с религията. Учи теология и филология, но повреме на учението си, отхвърля изцяло религията и в последствие става философ. Прави го от място на дълбоко познание към нея.
Като посечени негови интереси, можете да откриете: метафизика, естетика, етика, онтология, философия на историята, психология, теория на ценностите. Всеобхватно, нали? Казвам това, за да ви обърна внимание какви теми го вълнуват, какви тежки въпроси си поставя и как си блъзка главата цял живот, за да им даде отговор. За да ни помогне поне от части да разбираме живота по-дълбоко. По такива теми разсъждава и в „Тъй рече Заратустра“.
Притчите представляват кратки истории от живота на пророка Заратустра, който обикаля по земята, изживява ситуации, които го карат да мисли за живота, смисъла му, отвъдното и пр. И споделянето му с нас. Общото ми мнение за книгата е, че ако човек се интересува от философия или просто мисли по вечните теми и иска да научи още една позиция, позиция на уважаван мислител – „Тъй рече Заратустра“ е неговото четиво. Имайки предвид това обаче, много от позициите, които заема Ницше посредством героя си, не отговаряха на моите. Гледните му точки често ми се струваха остарели, леко сексистки и, честно казано, от позицията на много изстрадал човек. Но това не е съвсем лошо, защото Ницше е много изстрадал човек, животът му минава с много житейски кризи, падения и приключва с тежко заболяване. Което и го мъчи докато пише финалните си текстове.
Мисля че едно произведение винаги трябва да се разглежда в контекста на времето на своя автор и гледайки „Тъй рече Заратустра“ през тази призма, това го прави едно много напреднало и ценно четиво. Четиво за смисъла на живота. Каквото и позиция да заема автора му, трябва да се запитаме: колко такива текстове има. Текстове, които ни помагат да разберем, че не се сами в задаването на тези въпроси, че хората далеч преди нас и може би много след нас, ще мисля по тях. Ще блъскат главите си и най-вероятно няма да успеят да намерят отговор. Това е красотата в тънката ирония за смисъла на живота и Ницше ми помага да ѝ се наслаждавам.
Comentarios